Вазови герои

"Галерия от типове и нрави български в турско време" 

 

В експозицията "Бръснарницата на Хаджи Ахил" са изложени известни Вазови литературни герои, описани в повестта "Чичовци" от народния поет Иван Вазов.

















Хаджи Смион

“Нямаше нищо по-добродушно от физиономията на Хаджи Смиона. Глава длъгнеста и сплескана на ушите; лице сухичко, мършавичко и безобидно; поглед безстрастен, глуповат и вечно усмихнат. Хаджи Смион имаше около 45 години, носеше шаячени възкъсички панталони с колене, френска риза без вратовръзка, плитки калеври, дълбок голям фес, който му падаше до веждите, и сиво шаячево сетре, на което дясната половина на гърба имаше възчерен цвят, а лявата - по-белезняв, която странност обаче Хаджи Смион обясняваше по твърде прост начин на ония, които го питаха за нея. - По модата в Америка, американски - казваше той.” “Чичовци“
Хаджи Ахил

Хаджи Ахил е бръснар, но с богат жизнен опит и буден интелект. Пътешествията му и любопитството му към света са му дали редица исторически, географски и други познания.






Иванчо Йотата

Иванчо Йотата  е  человече дребно, сивооко, с четиняста коса и мустаки, с исполински нос и с голямо честолюбие. По-младите си години той е преминал в литературни занятия, а след смъртта на дяда си варди бакалницата. Иванчо Йотата, както казахме, е твърде честолюбив човек, не позволява никому да го обижда, бои се от турците и се води все с учени хора. Той взема участие във всичките сериозни въпроси, които се възбуждат в Джаковото кафене, и може да се препира успешно с учител Гатя по филологията, с Хаджи Атанасия, който още припознаваше гръцкия патрик - по черковния въпрос, а с Хаджи Смиона, дори и с по-учени хора - по външната политика. Прочее Иванчо беше ученолюбив и не се мислеше за прост човек.  „Чичовци“

В експозиционната зала на Къща музей "Иван Вазов" ни посреща пано с образи на Вазовите герои, описани в романа "Под игото" и повестата "Чичовци". Художник на паното е Дечко Тодоров.














Д-р Соколов

„Доктор Соколов беше млад човек, на двайсет и осем години, левент, с лъскава руса коса, синеок, с открито простодушно лице; с нрав буен, чудак и лекомислен. Той беше служил като фелдшер в един турски табор на черногорската граница, беше усвоил добре езика и привичките на турците, пиеше ракия и братуваше с онбашият вечер, а нощя пушкаше из комина, за да го тревожи, и възпитаваше една мечка. Криво гледан от чорбаджиите, които се доверяваха на Янелият хекимин, той беше твърде обичан от младежите за своя весел, откровен нрав и разпален патриотизъм.

Мирончо

„А как чудно Мирончо свиреше на флаута! Вечер например седнеше на чардака, надуеше я и тя писнеше из небесата, и всякой, който чуе, кажеше: Мирончо свири. При това Мирончо беше на 44 години, хубевелек, песнопоец, ерген и страшно обичаше тъпаните и възточния въпрос.“ „Чичовци“



 Дякон Викентий

„- Простете, простете! Съгреших, отче Йеротее - проговори Викентий с пресекнат и глух глас, който приличаше на плач. - Чадо, бог да прости... Ти си уловил нечестив път; чадо, ти отиваш в гибел вечная и в погубление телесно и душевно. Кой те научи на тоя смертний грях? - Отче! Прости ме, аз не за мене си извадих тия пари - бъблеше смазан Викентий. - За кого се помами на тая съблазън, Викентие? - За народното дело, отче. Старецът го погледна зачудено. - Какво народно дело? - Делото, което вършим сега, за българското въстание. Трябваха пари... и аз дръзнах да посегна на твоите пари. Кроткото лице на стареца се изясни. Очите му, замъглени от възрастта, посветнаха и даже овлажняха от сълзи. - Право ли казваш, дяконе? - Самата истина, отче, заклевам се в светата кръв божия и в България... За обща потреба вземах тия пари.“ „Под игото“, „Зелената кесия“

Бойчо Огнянов /Иван Краличът/

«Пред него стоеше висок, смъртнобледен момък, мургав, с черни вглъбнати пронизителни очи, с дълга рошава коса, покрита с прах; сетрето му окъсано, омацано с кал и мокро, жилетка без копчета, разгърната, отдето се видеше, че той няма риза, панталони оръфани и кундури продънени.» 
„Под игото“, „Бурята''


 Рада Госпожина

„Рада Госпожина (тъй я наричаха нея за означение, че принадлежи на госпожа Хаджи Ровоама) беше високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице, което черната забрадка отваряше още повече. Сираче от дете, Рада от много години живееше под един покрив с Хаджи Ровоама, която я беше прибрала за храненица. После покровителката й я направи "послушница" в метоха, сиреч, момиче, което се приготвя за монахиня, и я облече с обезателните черни дрехи. Сега Рада служеше като учителка на девойките от първия клас, с хилядо гроша годишна заплата.“ „Под игото“, „Радини вълнения“

Поп Ставри
Поп Ставревото пандурско лице, морав нос, делиорманска брада и дамгосано расо, кърпено с бели конци. Па освен това де можеше поп Ставри да се закрепи на облак, когато той беше тъй тежък човек, щото магарето се подвиваше под него, когото го носеше на лозето, и едвам пъплеше, макар че попът яростно го дупчеше с върха на ножницата си! Когато дядо поп Ставри дохождаше у тях да свети вода или да ръси, той така силно я забръскваше с китката по челото, щото обливаше целия и образ, и тя не можеше да погледне, за да му целуне ръката.“ „Чичовци“
  

Събка

- Господине, попитайте и наша Събка - каза чорбаджи Мичо на Огнянова.
Едно живо, русокосо момиченце стоеше вече пред него и го гледаше кротко в очите. Огнянов помисли малко и попита:
- Събке, кажи ми сега, кой цар освободи българите от гръцко робство?
- От турско робство освободи българите... - захвана момичето погрешно.
Мичо чорбаджи извика:
- Събке, стой! Ти кажи, татовата, от гръцко робство царят, дето ги освободи, а то от турското има кой цар да ги избави.
- Което си е речено от бога, то ще стане - продума поп Ставри.
Простодушието загатване на чорбаджи Мича извика съчувствена усмивка по много лица. Шъпот и глухо кискане се разнесе из залата.
Събка извика звънливо:
- От гръцко робство избави българите цар Асен, а от турско робство ще ги избави цар Александър, от Русия!

Кириак Стефчов

Кириак Стефчов – син на богат чорбаджия, който е облагодетелстван от турската власт, открито шпионира и слугува на властта и е горещ противник на революционното движение. Той използва всеки удобен момент да наклевети бунтовниците. Поради това се превръща в пръв враг на Огнянов и Соколов. Предава Огнянов на турците.